Лоши практики при разпространението на листовки

Това е първото, което научават всички разнасящи брошури в бранша. Изхвърлят / скриват някъде част от дадените им брошури и разнасят останалата малка част.

За да не ги хванат проверяващите пускат брошурки в пощенските кутии през 1 или през 2. Защото:

• Първо проверяващият няма как да провери всички пощенски кутии, защото се заключват.
• Второ дори да можеше да провери всички щеше да види единствено, че част от тях са празни. Това може да значи просто, че притежателя на пощенската кутия е минал и си е взел брошурката от нея.
• Трето раздаващите, често изхвърлят част от рекламните материали или директно на пода във входа, или в кошче за боклук оставено специално за рекламни материали в повечето входове. За да създадат усещане, че хората са ги извадили от пощите си и са ги хвърлили.

Може някоя фирма да измисли как да се пребори с тези проблеми. НО остава факта, че повечето фирми за разнос на диплянки дори и не се опитват. Защото настоящето положение ги устройва. Единствения губещ е рекламодателя, който е дал пари за напечатването на брошурите. Разнасянето на диплянки е много малка част от разходите за безадресно разпространение на рекламни материали. Печата на такива е основния разход. Всяка изхвърлена брошурка са ИЗХВЪРЛЕНИ на боклука пари за рекламодателя.

Идеята за създаването на нашата семейна фирма за разнос на листовки е да отстрани тези нерешими проблеми от основата им. Защото успешен бизнес се гради със здрави основи. А за да може да ние да си изкарваме хляба с разнос на брошури имаме нужда от успешни рекламодатели...

Следва втора част на Лоши практики при разпространението на листовки